„Когато ви заведат пред управници и власти, не се безпокойте как или какво ще говорите, защото Светият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.“ 

(Лука 12:11–12)

Случвало ли ви се да се озовете в онзи момент, в който трябва да представите нещо – на работа, в училище, в служението ви – и внезапно осъзнавате, че сте оставили бележките си на бюрото вкъщи? Или въобще сте забравили да ги напишете! Може би не? Ако само на мен се случва, пропуснете текста по-надолу. 

Сърцето започва да бие в неравноделни ритми 9/8, мозъкът повтаря 6-7, устата пресъхва. От паниката до ступора на ужаса има една крачка. В такива моменти тайно мечтая да имам бутон „Призови Духа сега“ – малко като Аладин и вълшебната лампа. 

Но Исус ни уверява, че този бутон вече съществува – не като технология, нито като магия, а като обещание. Дори още повече. Светият Дух не е резервен план, когато не сме готови. Той е Главният сценарист, който често чака да спрем да рецитираме нашите реплики, за да вложи Своите. И най-интересното е в това, че именно когато сме „празни“, се оказва, че можем да кажем най-смислените неща. Което, разбира се, не е призив да спрем да се подготвяме, а възможност да оставяме повече (или цялото) пространство за Неговите думи. Когато учениците стоят пред управници, когато Мойсей се чуди как ще говори, когато огън слиза над слисаните последователи, Духът е този, който превръща паниката в послание. Проповедниците сред нас може да свидетелстват, че често, когато хората казват: „Много вдъхновяващо беше!“, остава знанието, че вдъхновението буквално не е било твое.

Бог не иска безгрешно представяне. Иска готово сърце. Понякога Той просто чака ние да забравим репликите си, за да може да започне Своята импровизация.

Автор: Марти Райчинов