Има нещо символично в това, че Денят на Българските будители е веднага след деня на Реформацията. Затова ми се иска да пожелая на всички Българи тази символична връзка да стане реалност. Иска ми се един ден Денят на народните будители да е и Ден на Българската Реформацията. Да празнуваме две в едно.

Иска ми се минало (възрожденските будители) и настояще (бленуваната Реформация) да се слеят в един бъдещ (не много отдалечен) момент. Иска ми се да не празнувам просто миналото, но то да е актуално днес. Знам, че искам много. Знам колко много сме пропуснали. Колко много сме изостанали.

Като се огледам наоколо, ми се струва че или будителите ги няма, или народът ни спи толкова дълбоко, че топ не може да го събуди. Но чудеса стават. Бог работи и днес и променя личности, променя общности – следователно и нации!

Може и да сме изостанали. Но по-добре късно, отколкото никога! И софийското метро изоставаше с някакви си 150 години, но напоследък взе да наваксва. Вярно, с Българската Реформация ще е по-трудно. Там са нужни не багери и кранове.

Нужни са духовни великани, които са готови да се смирят и наведат по-ниско и от земята. Да прокопаят дълбок тунел през тинята, в която са затънали сърцата на сънародниците ни. Да поведат народа ни в молитва към покаяние и духовно обновление.

„Ако народът Ми, който се нарича с Моето име, смири себе си, та се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.”

(2 Летописи 7:14)

Автор: п-р Триф Трифонов, Варна