„Весели се, младежо, в младостта си и нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, и ходи по пътищата на сърцето си и според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд. Затова отхвърли от сърцето си досадата и отдалечи от плътта си всичко, което докарва неволя; защото младостта и юношеството са суета.“
(Екл. 11:9-10)
Това са част от думите в края на една дълга проповед, след като проповедникът е говорил за това, че човек е склонен да приема неща като постижения, плътски наслади и даже мъдрост като истинска храна, когато те са просто подправки към нея. Затова ги нарича „суета“ или изпарение в оригинал.
И след едно толкова дълго и тежко за слушане слово, чак накрая проповедникът се обръща към младежите (които по чуден начин не са заспали или не са се депресирали напълно). И им казва най-ценното нещо: да се веселят, като имат ясното съзнание, че са отговорни пред един жив Бог, и да не мислят „ох, скучно/тъпо ми е“ и да стоят на едно място – ами да действат. Да работят с радост. Да общуват с наслада. Да търсят Бога с трепет. Да постигат успехи.
Въобще, да живеят – с веселие.
Защото, ако не се радваш в младостта си, когато имаш сили и желание за всичко – откъде ще ти дойде радостта, когато си възрастен и стар, и нямаш онези сили, а и желанието си изоставил някъде по пътя? В крайна сметка: ако човек не се радва на снега, то количеството сняг по света няма да намалее, но количеството радост в живота му ще се стопи.
Затова и Божието Слово така отговорно заявява пред младите: дерзайте, горе главата, правете неща вместо само да стоите на едно място в чудене „Кое е вярното/правилното нещо?“ Животът е твърде кратък, за да бъде пропиляван в чудене, а има и работа за вършене. Най-хубавата работа, според този проповедник, е да „даваш дял на седмина и даже на осмина, защото не знаеш какво зло ще бъде на земята“ (Екл. 11:2).
Приятелството е най-ценният подарък, за който човек може да работи. А ако човек и вярва в жертвата на Исус Христос на кръста, за да има вечен живот – то и ще има с кого да сподели вечността си, освен с Бога – с другите вярващи в Него мъже и жени.
И да, и младежи, които „победихте лукавия, защото сте силни и Божието слово пребъдва във вас“ (1 Йоан 2:13-14).
Честит празник!
Автор: Христо Христов