Преди много време, когато пророци и автори на научна фантастика си представяха живота през XXI век, малцина предвиждаха каква огромна роля ще изиграе повсеместното усещане за „право на привилегии“ (т.нар. sense of entitlement). Под това разбирам нагласата, че човек не е длъжен да работи усърдно, а всичко трябва да му бъде поднесено наготово, просто защото той е „толкова прекрасен“.
Аз принадлежа към поколението, известно като „бейби бумърите“. Моето поколение смяташе, че основният проблем на света е ниското самочувствие. В резултат на това се постави силен акцент върху движението за изграждане на самочувствие и бяха похарчени огромни суми за него. Това задейства ефекта на снежната топка.
Това плъзгане надолу доведе до днешната „култура на инфлуенсърите“, в която здравословното самочувствие се е изродило в нарцисизъм. Милиони хора днес вярват, че дори най-тривиалните им мисли и действия заслужават да бъдат заснети на видео и споделени със света.
Публичността, славата и влиянието в социалните мрежи се превърнаха във вид валута. Хората, които притежават тези неща, демонстрират своето „богатство“ чрез шокиращи прояви на претенциозност и чувство, че всичко им се полага. Тъй като обхватът им в социалните мрежи е огромен, това усещане за „право на привилегии“ се е превърнало в норма за по-младите поколения – а и за по-възрастните. Хората очакват да бъдат възнаграждавани, възхвалявани и възхищавани, независимо от реалните си постижения.
Тази тенденция не вещае нищо добро за бъдещето. Божието слово ясно показва, че подобно чувство, че „всичко ти се полага“, няма място в отношенията ни с Господ. В 1 Царе 2:3 се казва: „Не говорете толкова горделиво и надменно! Не изричайте такива арогантни думи! Защото Господ е Бог, Който знае всичко; Той ще съди делата ви.“
Апостол Павел пише: „Не вършете нищо от егоизъм или суетна амбиция. Бъдете смирени и смятайте другите за по-добри от самите себе си. Не мислете само за собствените си интереси, а се грижете и за интересите на другите“ (Филипяни 2:3–4). Той също така пише: „Не подражавайте на поведението и обичаите на този свят, а позволете на Бог да ви преобрази в нов човек, като промени начина, по който мислите. Тогава ще се научите да разпознавате Божията воля за вас – воля, която е добра, угодна и съвършена“ (Римляни 12:2).
И точно тук се крие ключът към това да се освободим от нагласата, че „ни се полага“ нещо по право. Нашата основна цел трябва да бъде да познаваме Бог, а след това – да открием Неговия план и замисъл за живота ни. Това е единствената основа, достатъчно здрава за нашето бъдеще.
Славата е преходна. Общественото мнение е променливо. Усещането, че нещо ни се полага по право, е илюзия. Само Божият план и замисъл ще пребъдат. Те трябва да бъдат наш приоритет.
Добрата новина е, че Бог ще осъществи Своя план и замисъл в живота на всеки, който Го помоли за това. Всичко, което трябва да направим, е смирено да се обърнем към Него, да признаем, че собствените ни усилия не са достатъчни, и да Го помолим да ни води.
Той предлага денонощна подкрепа чрез молитвата и Своето Слово. Като съгласуваме целите си с Бог и поверим бъдещето си на Него, ние няма какво да загубим – освен своята несигурност и нагласата, че нещо ни се полага по право.
Въпрос за размисъл: Как можете да избегнете усещането, че нещо ви се полага по право?
Грег Лори