„Търсете мира на града, където ви изпратих… и молете се за него към Господа; защото в неговия мир ще имате и вие мир.“
(Еремия 29:7)
3 март. Ден, в който развяваме знамена, качваме снимки, спорим в коментарите и си припомняме историята. Ден, който може да ни обедини и също толкова лесно да ни раздели. Може би защото всички обичаме България, но разбираме любовта към родината по различен начин. Патриотизмът има своите видими форми. Хоро на площада. Огромен пилон със знаме. Дори татуировка на Васил Левски. И символите са важни, усещането за принадлежност също. Но ако трябва да сме честни, любовта към родината не се измерва в метри плат или в децибели. Тя се измерва в това как живеем, когато музиката отшуми и площадът е вече празен.
Любовта към България е в това да не хвърляш фас на улицата. Да спреш на пешеходна пътека. Да не „уреждаш“ нещата по втория начин. Да почистиш след кучето си. Да гласуваш, макар да си уморен от обещания. Да не превръщаш различното мнение във враг. Да пазиш мира в разговора си. Да помогнеш на чужденец, който не знае езика. Да се погрижиш за самотните и сираците. Това са малките дела, които изграждат общност и принадлежност.
Деяния 17:26 казва, че Бог е определил времената и пределите на заселването ни. Поставени сме точно тук с конкретна причина – с тези съседи, с тези предизвикателства, с тази история. Не за да мърморим отстрани, а за да бъдем сол и светлина отвътре. Да търсим мира на града си. Да не стоим безучастни. Да носим отговорност.
Свободата, която честваме, не е само спомен от миналото. Тя е нещо крехко. Може да се изгуби не само с война, а и с безразличие. С малките компромиси, които оправдаваме. С омразата, която подхранваме. Да пазиш свободата означава всеки ден да избираш честността, дори когато никой не те контролира. Да избираш добро, дори когато ти е по-лесно да бъдеш циничен.
Нека 3 март бъде не просто празник в календара. Да бъде ден, в който си припомняме, че любовта към родината не е емоция за няколко часа, а вярност за цял живот. И че Господ ни е поставил тук не просто да живеем, а да служим – със смирение, с мъдрост и с надежда.
Честит национален празник!
(Марти Райчинов)