Анна, майката на Самуил, беше осмивана и наранявана, защото не можеше да има деца (1 Царе 1). Никой не видя болката ѝ, която беше толкова силна, че тя спря да яде и само плачеше. Каква беше нейната реакция обаче? Тя не искаше да отмъщава. В нея нямаше горчивина. Тя потърси Бога в тиха молитва и изля сърцето си пред Него и именно там намери сила.

Днес в света има християнки, които са преследвани от близки и съседи, защото вървят по Христовия път. Една от тях е Заки от Афганистан. Тя разказва: „Хората започнаха да ме наричат невярваща. Осъждаха ме, че съм оставила вярата си. Дори не искаха да ядат на една маса с мен.“

Докато е изключена от своята общност и подложена на унижения, тя прави това, което прави и Анна: моли се. Именно чрез оръжието на молитвата тя продължава да намира сили да прощава и да обича.

Историята на Анна ни напомня, че унижението няма последната дума. Молитвата на Мария, която четем в Лука 1 глава, отразява нейната увереност: в Божието царство ролите са разменени!

Чувствате ли се потиснати или изоставени? Вдигнете очите си към Него, помолете се и излейте сърцето си пред Бога. Той слуша молитвите, които извират от съкрушеността. Той ви вижда, окото Му е върху вас!