„Тя извърши добро дело за Мен. … предварително помаза тялото Ми за погребение. Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.“

(Марк 14:6-8)

Велика сряда събира в един и същи ден два напълно различни отговора към Христос. Една жена счупва съд с прескъпо миро и дава на Исус най-скъпото, което има – без сметки, без резерви, без страх как ще изглежда в очите на другите. Малко по-късно Юда отива при първосвещениците и договаря цена – тридесет сребърника.

И двамата правят избор. Всъщност не мисля, че те са имали представа за значимостта на своите действия. Тези събития за тях изглеждат като „малки решения“ в рамките на един обикновен ден. Но техният отзвук се разнася през вековете.

Това е може би най-великото в този ден – че никой от участниците не осъзнава напълно какво прави. Жената просто обича и се кае, без да очаква нещо, но намерила нов смисъл в живота си. Юда вероятно просто „урежда нещата“ по единствения прагматичен начин, който разбира. Останалите ученици дори не разбират. А в същото време вечността вече се оформя през техните действия.

Велика сряда ни напомня, че животът не се състои от гръмките ни постове в социалните мрежи и големите дела, а от тихите ни избори – какво ценим, какво даваме, на какво предаваме сърцето си. И точно тук идва надеждата. Защото ако нашите решения имат вечен отзвук, тогава и покаянието ни има непреходна стойност.

Жената не променя миналото си, но сменя посоката си. Тя има само едно скъпо за нея нещо и го предлага, заедно със себе си. А Христос приема това като нещо достатъчно и значимо. В страстната седмица не се случват само тежки събития.

Днес е денят, в който можем да се предадем, вместо да предадем и да потърсим любовта пред цената. А скоро и ще седим на трапезата с Него, за да чуем тези и безчет други истории.

Автор: Марти Райчинов