Нека да срем да наричаме споделянето на вярата ни в Господ Исус Христос, и радостта от променения ни живот с Него, евангелизация.

Нека просто да си намерим приятели.

Да седнем на тяхната маса.

Да чуем тяхната история.

Да споделим товара им.

Да покажем как всъщност изглежда любовта на Христос.

Защото повечето хора няма да искат да чуят проповед от непознат, но ще слушат приятел, който ги обича достатъчно, за да остане с тях.

Господ Исус Христос не тичаше наоколо и не крещеше на тълпите цял ден.

Той вървеше по села и градове, споделяше храна за тялото и за душата, докосваше прокажени, изцеляваше болни, седеше с грешници и наричаше хората по име.

Благата вест се разпространява най-бързо чрез връзките, а не с мегафоните.

Нека не започваме с речи, с цитиране на Библията и със заплахи за грях, съд, ад.

Нека да започнем с едно приятелство.

И непременно ще видим какво прави Бог.