Размишлявам за човека, на когото бе даден един талант от притчата на Христос за господаря, оставил на тримата си слуги 5, 3 и 1 талант. (Матей 25:14-30)

Всъщност и тримата са се потрудили. Първите двама са търгували с парите. Но пък третият е изкопал дупка, за да зарови таланта.Това не е била дупка като тези, дето изравят кучетата.

Била е дълбока, да не може, ако някой реши на разрохканата пръст да сади нещо, да я открие. Човекът доста е мислел къде точно да е мястото, да не е оживено. После е затъпкано старателно, за да не привлича внимание.

Труд си е. Мислене си е. Грижа за безопасността на поверената ценност си е. Безспорно човекът е мислил и се е трудил. Затова и не е бил гузен, когато се е представил пред господаря. Вярвал си е, че е постъпил правилно.

Само че житото се заравя, а парите, за разлика от него, се въртят, иначе не дават плод...

Очевидно се касае за объркан подход.

Въпросът не е само да работиш за Богa.

Въпросът е да работиш правилно.

Да знаеш как да боравиш с даденото ти.

Да си наясно не само Кой, но и Какъв е господарят ти. Какъв характер има и какви способи използва.

Какво очаква от теб.

Има хора, които така ревниво пазят даденото им от Бога, че не дават на никого да припари, да съучаства до дарбата, до позицията, до служението им, но само споделеното с „банкерите“, даденото и в чуждите ръце, може да бъде използвано правилно и преумножено.

Ако смяташ, че твоята дарба или призвание са само твои, ако не ги споделяш, ако не обменяш с другите таланти, значи не разбираш нищо от Божествена „търговия“, „банкерство“ и „счетоводство“.

Само споделеното (позиция, служение, дарба) се преумножава.

Останалото е пръст и при пръстта ще отиде, изгнивайки, ръждясвайки самотно..