Мнозина не могат да се извиняват. Правят го с някакъв жест, с опит да продължат отношението, сякаш нищо не се е случило. Други се опитват да подновяват разговора оттам, откъдето е спрял преди напрежението да надвие. Те дори казват, че съжаляват, но, че и другият не е бил прав (което обезсмисля така поднесеното извинение).

Смятаме, че е голямо постижение, че сме много смирени и много духовни, ако пречупим себе си до степен да се извиним, да се покаем, да поискаме прошка без горните заобиколки или уточнения.

Всъщност искането на прошка, ако не е със смирено и съкрушено сърце, може да е акт на гордост, на показна духовност или кух ритуал.

Освен това, лесно е да просиш за опрощаване на дълга, когато си длъжник…

Ами когато другият ти е длъжник?

Когато не ти дава твоето, дължимото, ощетява те? И все пак моли за снизхождение, за разбиране, за търпение, за прошка?

Лесно ли ти е да загърбиш и забравиш обидата, подценяването, лишаването ти от някакво благо, нараняването? По подобие на Бога можеш ли да стъпчеш греховете му, да ги хвърлиш на дъното на морето и да не си ги спомняш вече?

Може да се извиняваш днес 70 пъти по 7 и на Бога, и на човеците, но, ако не простиш и един път на някого, Бог те връща в затвора, от който те е пуснал заради покаянието и те предава на мъчителя.

Имаш ли мир?

Имаш ли радост?

Спиш ли добре?

Душата ти утеснена ли е? Имаш ли усещане, че нещо я върти на шиш или я бичува, ръчка?

Че те напада депресия, апатия, паника, униние, тревожност?

Вижте колко е категоричен Господ Исус Христос:

Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе? И господарят му се разгневи и го предаде на МЪЧИТЕЛИТЕ да го изтезават, докато изплати целия дълг. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите ОТ СЪРЦЕ всеки на брата си.

(Матей 18:32-36)

И прости ни дълговете, КАКТО и ние простихме на нашите длъжници. (Матей 6:12)

Диляна Николова