„Баща ми Давид имаше в сърцето си да построи храм за името на Господа, Израилевия Бог. Но Господ каза на баща ми Давид: „Добре направи, че си намислил в сърцето си да построиш храм за Моето име. Обаче, не ти ще построиш храма, а твоят син, твоята собствена плът и кръв – той е, който ще построи храма за Моето име.“

(2 Летописи 6:7-9)

Струва си да разсъждаваме върху този пасаж. Соломон си спомня какво е казал Бог на баща му Давид. Това може би е един от най-трудните, най-важни принципи, които трябва да приемем и да следваме в нашия живот. Има неща, които Бог ни слага в сърцата, но не ние сме призовани да ги изпълним. По-скоро Той ни призовава да поставим други хора, които е избрал, за да го направят.

Бог даде на Давид желанието и замисъла да построи храма. Но Господ ясно заяви, че това няма да е нещо, което самият Давид ще стори. Тази мисия щеше да бъде изпълнена от следващото поколение евреи, водено от сина му Соломон. Ролята на Давид беше да подготви всичко необходимо. Той трябваше да екипира Соломон и да му вдъхне увереност, за да осъществи тази трудна задача. На свой ред Соломон не трябваше да строи сам. Той ръководеше работата и координираше или сътрудничеше с архитекти и строители, за да я свърши успешно.

Когато Бог каза на Давид, че цени желанието му, но не той ще строи храма, в отговора на Давид няма горчивина или наранена гордост. Давид прие това решение на Бога с благодарност. Бог не използва Давид само в хода на живота му. Той щеше да продължи да го използва и след като Давид беше отминал във вечността.

Чудя се…Дали Бог е вложил в сърцето ви нещо, което не трябва да „правите вие самите“?

Може би трябва да помогнете на други хора да го постигнат?

Какви желания може да ви влага Господ, които може да проектирате?

Кои неща, делегирани от вас, други хора трябва да постигнат?

Какви идеи имате, родени във вашия ум, за да екипирате други хора?

Какви неща планирате за Бога,които следващото поколение да изпълни?

Най-трайното ни наследство може да не е това, което Бог прави в живота ни в момента. Може да е нещо, което Господ ще направи чрез другите в бъдеще, но започнато от нас. След като животът ни приключи, Бог ще продължава делото ни и то ще се шири чрез бъдещите поколения.

Бен Фоли

Serve Now