Събирал ли си в шепи плач, оредели мисли, празна реч?

Търсиш ли смисъл там, където няма други мисли?

Стоял ли си в празнота, дълбоко запленен от тишина? А, знаеш ли поне една посока, или знаци търсиш без насока?

И падал ли си дълго все надолу, с надежда краят да е близо?

Виждал ли си в мрака светлина, която свети само в теб? И много да е лично мое, за да не знаеш какво е?

На душата дал ли си надежда, когато хлъзга се и свежда?

Животът бил ли ти е скъп, какво определил му е съдът? Въжета имаш ли у вас, или камъни, че лесно се намират?

До четири научи ли се да броиш, че покрив имаш да свалиш?

Любов потърси ли, лице в лице, или подмина я като клише?

Бил ли си с прекършени криле, а надеждата ти, здраво с котва да държи душата?

Паузите в живота, те ни учат, че пътят продължава, но не така…

И смисъла намираш и притихваш, в ръцете на Баща!

Асенета Георгиева