Личните страхове, пред които се изправяме, често се хранят от това, което мислим, че виждаме с физическите си очи. Преживяванията, които имаме в ежедневието си, могат да ни носят дискомфорта на нарушените планове. Тогава губим контрол или просто изпитваме физически неудобства. Обикновено, в такива моменти преживяваме стрес. Той ни напомня за думите на апостол Павел “отвън борби = отвътре страхове” във 2 Коринтяни 7:5.

Какво можем да направим, за да решим това уравнение в своя полза и да издигнем духа си?

Ние сме емоционални човешки същества. С воля можем да прикрием вътрешни страдания или с гняв да оправдаем арогантното си поведение. Това обаче няма да спре вътрешните ни битки. Единственият начин да спечелим е да помолим Свише да бъдат отворени духовните ни очи. С тях ние ще можем да видим огромната непреодолима защита, която Бог осигурява.

Телесните ни очи са отворени, но с тях ние виждаме само опасността, която ражда безпокойствата в сърцата ни. Това е нормално, защото мракът поддържа неяснотата за пътя. Той поражда у нас определени страхове. Когато Господ отвори духовните сетива на вярата, ние ще видим закрилата, която Той поддържа над нас. Ще осъзнаем силата, която “огненият Му меч” ни осигурява. Тогава … страховете отстъпват назад и ние получаваме вътрешната непоколебима убеденост да продължим уверено напред в Светлината на Божието предопределение.

Колкото по-ясно виждаме сигурността на Божия суверинитет и Неговата мощ, толкова по-малко ще се страхуваме от временните неразположения в живота си!

Тези истини откриваме в 4 Царе 6:8-23. Елисей преживява в действителност стиховете от Лука 6:27-28

„Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят, благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.“

Елисей ни дава практическо уверение, че това, което виждаме с физическите си очи не е … “всичкото”, нито е цялата истина. Можем ли да го приложим в злободневието на “външни битки и вътрешни борби”?

Ружа Стойкова