На 22/23 юли евреите по целия свят ще отбележат Тиша бе-Ав (деветият ден на месец Ав) – най-тъжният и най-тържествен ден в еврейския календар.

В продължение на близо 2000 години това е ден на пост, траур и възпоменание на най-големите национални трагедии, сполетели еврейския народ.
Но Тиша бе-Ав е много повече от паметник на минали бедствия. Той е мощно напомняне, че Бог винаги спазва Словото Си – както в осъждането, така и във възстановяването.

Това, което прави този ден толкова забележителен, е не само случилото се на него веднъж. Много ключови събития в еврейската история са се случили на тази дата. От греха на съгледвачите в пустинята до разрушаването на двата храма, от прогонвания и кланета до най-мрачните глави от еврейската история, Деветият ден на месец Ав се е превърнал в синоним на национален траур.

Въпросът е: Защо тази дата?
Еврейската традиция проследява модела обратно до пустинята.
Всичко започна с дванадесетте съгледвачи, изпратени от Мойсей.
След като чуха лошите вести от десетте съгледвачи, израилтяните отхвърлиха Божието обещание и отказаха да влязат в Обетованата земя (Числа 13-14). Според еврейската традиция (Таанит 29а), хората плакаха на този ден.
Божият отговор е отрезвяващ. Тъй като плачели, без да Му се доверят, този ден щял да се превърне в ден на истински траур в цялата история на Израел.
За съжаление, това се случило. Ето какво се случило на или около този ден в историята:
▪️ Израилтяните отхвърлили Божието обещание и отказали да влязат в Обетованата земя, след като повярвали на злия слух за десетте съгледвачи.

▪️ Първият храм бил разрушен от вавилонците под ръководството на Навуходоносор през 586 г. пр.Хр., изпращайки Юдея в изгнание.

▪️ Вторият храм бил разрушен от римляните под ръководството на Тит през 70 г. сл. Хр. – точно както Исус предсказал:
„Истина ви казвам, че тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине.“ Матей 24:2 (NKJV)
▪️ Бетар, последната еврейска крепост по време на въстанието на Бар Кохба, пада под римляните през 135 г. сл. Хр. Това слага край на еврейския суверенитет и довеждайки до смъртта на стотици хиляди евреи.

▪️ Император Адриан разрушава Йерусалим. Възстановява го като езически град Елия Капитолина и забранява на евреите да влизат в собствения си свещен град.

▪️ Евреите са прогонени от Англия през 1290 г.

▪️ Евреите са прогонени от Франция през 1306 г.

▪️ Евреите са прогонени от Испания през 1492 г., слагайки край на повече от хиляда години еврейски живот на Иберийския полуостров.

▪️ Първият кръстоносен поход отприщва ужасяващи кланета срещу еврейските общности в цяла Европа през 1096 г.

▪️ Първата световна война избухва през 1914 г., задействайки веригата от събития, които в крайна сметка водят до Холокоста.
▪️ Масовите депортации от Варшавското гето до лагера на смъртта Треблинка започват през 1942 г.
▪️ Многобройни други експулсирания, погроми, кланета и преследвания на еврейския народ са се случили на или близо до тази дата.

Съвпадение ли е това?
Не, ако вярвате, че Бог има предвид това, което казва. Защо Бог е допуснал тези неща?
Разрушаването на Първия храм е станало, защото Юда упорства в идолопоклонство и отхвърля Божиите пророци.

Разрушаването на Втория храм е станало, след като Израел е отхвърлил своя Месия. Докато Исус плаче за Йерусалим, Той заявява:
„Да беше познал ти, дори ти, особено в този твой ден, нещата, които служат за твоя мир!… защото не си познал времето на посещението си.“ Лука 19:41-44 (NKJV)
Божият съд никога не е произволен. Той винаги е праведен.
Но съдът никога не е последната дума на Бога.
Същият Бог, който разпръсна Израел, обеща и да го събере.
Същият Бог, който съди Йерусалим, обеща да го възстанови.
Същият Бог, който позволи разрушаването на Храма, обеща, че Месията един ден ще царува от Йерусалим.
Дори самият Тиша бе-Ав няма да остане ден на траур завинаги.

„Така казва Господ на Силите: ‘Постът на четвъртия месец, постът на петия месец, постът на седмия месец и постът на десетия месец ще бъдат радост и веселие и весели празници за дома Юдов.’“ Захария 8:19 (NKJV)

Богът, който изпълни всяко пророчество за осъждение относно Израел, ще изпълни и всяко пророчество за възстановяване.
Възраждането на Израел в нашето поколение вече е неоспоримо доказателство, че Неговите обещания никога не се провалят.
Един ден Израел ще погледне Този, когото прободе. Месията ще царува от Йерусалим и денят, който е символизирал толкова много скръб през историята, ще се превърне в ден на радост.
Най-доброто тепърва предстои.

Ела, Господи Исусе!

Амир Царфати