Предишната част можете да си припомните тук.

Както в Стария, така и в Новия завет ние виждаме желанието на Бога Неговите деца да показват съчувствие към бедните и онези, които са в нужда. Господ Исус Христос казва: Защото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не винаги съм между вас (Maтей 26:11).

Исус каза още: Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мен сте го направили. (Maтей 25:35-40).

Децата на Бога не могат да бъдат безразлични към хората в нужда, защото Бог очаква от нас да се грижим за бедните. Това е заповед, която намираме в цялата Библия. Последствията от пренебрегването на нуждите на бедните ясно са посочени в книгата Притчи: Който запушва ушите си за вика на сиромаха, ще викне и той, но няма да бъде послушан (Притчи 21:13).

Апостол Йоан пише следното в своето послание: Но ако някой, който има благата на този свят, види брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов. Дечица, да не обичаме с думи, нито с език, но с дело и в действителност (1 Йоан 3:17-18).

Tова не означава, че нашите добри дела ще изработят спасението ни. Не, те са плод на нашата вяра. Апостол Яков пише следното: Защото, както тялото без дух, е мъртво, така и вярата без дела, е мъртва (Яков 2:26).

Божието слово дава прозрение в сърцата ни за бедните. To ни дава наставления как да се погрижим за тях. Ако наистина имаме вяра в Господ Исус Христос, ще споделяме и Неговата грижа за бедните и за хората в нужда.

Примери как да даваме за Божието дело

Понякога чуваме оплаквания от рода: „Днешните църкви се интересуват само от пари.” „Откъде да знам дали парите ми ще бъдат използвани за добра кауза?” Някои църкви често говорят за пари и търсят пари.

Много църкви събират дарения всяка неделя, което е част от богослужението всяка седмица. Други църкви слагат кутия за дарение на определено място в църковната сграда. В някои части от света притежават много малко средства, но въпреки това отделят и дават от своите доходи. Веднъж присъствах на една благодарствена служба в неделно събрание в Африка. Подиумът беше отрупан с неща, които вярващите бяха донесли. Имаше живи пилета, пакети с ориз и даже матрак!

Когато служих като млад пастир в малка провинциална църква, обикновено посещавахме фермерите около периода на жътвата. Разполагаха с малко средства, но имаха много чували със семена. Така че, когато ги посещавахме, си тръгвахме с поне един чувал с жито. После го карахме на мелницата за брашно или ни даваха пари в замяна. През последните години съм наблюдавал как жени са сваляли от ръцете си скъпи пръстени или други златни бижута. После са ги оставяли в чинията за дарения. По-късно бяха продавани, така че парите да бъдат използвани за различни проекти.

Важни принципи за даването

Преди много години, един мъдър човек от Оксфорд, Англия, на име K.С. Луис, е написал следните думи: Всичко, с което разполагате, способността ви да мислите или да се движите, ви е дадено от Бога. Ако посветите всеки момент от целия си живот изцяло в служба на Него, дори и тогава няма да сте Му дали повече, отколкото всъщност заслужава.

Какво означава да бъдеш настойник на онова, което Бог ти е поверил?

За съжаление, много християни днес свързват идеята за даването с проповеди, които са чували за църковни бюджети и строителни програми. Ето няколко библейски принципи, които можем да следваме:

Бог притежава всичко

Господня е земята и всичко, което има в нея, вселената и всички, които живеят на нея (Псалм 24:1).

В началото на книгата Битие Бог създава всичко. Той поставя Адам и Ева е едемската градина да я обработват и да се грижат за нея. Ясно е, че ние сме настойници на Божието творение, поставени да се грижат за него.

Ние трябва да сме готови да дадем отчет

Бог притежава всичко, но ние сме отговорни за това как се отнасяме с онова, което ни е дадено и дали добре се грижим за него. Ние можем да се оплакваме за нашите права тук на земята, но Библията постоянно ни пита: А какво ще кажете за вашите отговорности?

Собствениците имат права. Настойниците имат отговорности. Когато Бог ни поверява грижата и развитието на всичко, което притежава, ние сме отговорни да се отнасяме към него, съобразявайки се с Неговите планове и желания.

В притчата за талантите Господ Исус ни учи, че ние носим отговорност за онова, което ни е дадено, независимо дали се касае за 10, 5 или 1 златен талант. Ние носим отговорност за всичко, което ни е дадено и поверено, независимо дали се касае за време, пари, способности, информация, мъдрост, взаимоотношения или власт. Един ден ние ще даваме отчет пред Него като собственик, доколко добре сме се справили с нещата, които ни е поверил да използваме.

Нашето отношение при даването е важно за Бога

Исус гледаше как народът пуска пари в съкровищницата (Maрк 12:41). Исус наблюдаваше хората, които даваха техните приноси и дарения. И днес Той прави същото. Ако ние даваме, за да ни видят другите около нас, или ако го правим, без да сме щедри пред Бога, нашето дарение губи своята стойност.

Господ Исус Христос е много по-загрижен за това как даваме, отколкото какво даваме. В историята с Каин и Авел (Битие 4:2-5), Бог направи оценка на техните приноси. Жертвата на Авел беше приета от Бога, но приносът на Каин беше отхвърлен. Вместо да даде на Бога с благодарност и като акт на поклонение, Каин принесе жертва, която не беше угодна на Бога.

Каин знаеше каква жертва очаква Бог от него, но той не я принесе. Бог даде възможност на Каин да постъпи правилно, но той отказа да го стори. Бог ни наблюдава как даваме и какво даваме. Той се интересува от качеството на нашите приноси, но Господ е загрижен за отношението на нашите сърца, докато даваме даровете си за Него.

Бог винаги иска нашите сърца. Той не търси хора, които да дават по малко тук и там, без да влагат цялото си сърце в проектите, които планират за Бога. Исус ни казва, че нашите сърца следват съкровищата ни. Къде и как влагате вашето време, средства и лични дарби? Вашето сърце винаги ще бъде там, където е съкровището ви или в онова, което цените най-много.

Автор: д-р Ларс Дънберг