Искам да ви напомня, че в последните дни ще се появят подиграватели, които ще се присмиват на истината и ще следват собствените си желания. Те ще казват: „Къде остана обещанието, че Исус ще дойде отново? Още от времето на нашите предци всичко си е същото, както е било от самото сътворение на света.“
2 Петър 3:3–4
Бъдещето не може да се обсъжда, без да коментираме завръщането на Господ Исус Христос. Нищо в бъдещето на вярващите не е по-значимо от идването на нашия Господ Исус.
Това е важна тема и за мнозина невярващи, макар и поради различни причини. В бурната среда на социалните мрежи много противници на християнството посочват завръщането на Христос – или липсата на такова до момента – като аргумент, че на Библията не може да се вярва. Те заключават, че щом Той не се е върнал в продължение на повече от две хиляди години, значи няма и да се върне.
По този начин те напълно пренебрегват милостта и търпението, които стоят в основата на това забавяне. Апостол Петър пише: „Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои си мислят. Не, Той проявява търпение заради вас. Той не иска никой да погине, а всички да се покаят“ (2 Петър 3:9).
Но не е нужно да отричате или дори да поставяте под съмнение истината за завръщането на Христос, за да пропуснете същината на това събитие. Мнозина вярващи признават, че един ден Христос ще се върне, но отказват да позволят на предстоящото Му завръщане да влияе върху ежедневните им действия и решения.
Така, вместо да се подготвят за завръщането Му и да се уверят, че животът им е в съгласие с волята Му, те избират да вършат неща, които са погрешни. Тези хора знаят какво казва Библията, но избират да го пренебрегнат. Те си играят с греха. Опитват се да получат всичко наведнъж, като живеят както им харесва в настоящето, с мисълта, че могат да се покаят в бъдеще.
Но това е опасна игра. Те не само пропускат непосредствените благословения от послушанието и ученичеството, но и нямат никакъв начин да разберат кога ще се върне Христос. Едно нещо знаем със сигурност: идването на Господ наближава с всеки изминал ден. Павел пише: „Нощта си отива, денят на спасението е близо. Затова нека отхвърлим тъмните дела като мръсни дрехи и се облечем в сияйното оръжие на праведния живот“ (Римляни 13:12). Време е да се събудим.
Едно нещо винаги ме изумява, когато ставам много рано сутрин – навън е непрогледен мрак. Понякога се налага да проверявам отново часа. Казвам си: „Не може да е 5:30; сигурно е 1:30. Толкова е тъмно.“ Но въпреки това, всяка сутрин слънцето бавно започва да изгрява. Това, което само преди мигове е било обгърнато в мрак, започва да се озарява. И неусетно слънцето изгрява и всичко наоколо се изпълва със светлина.
Такъв е светът ни в момента. Тъмен е. И е такъв отдавна. Започваме да си мислим, че винаги ще бъде така. Но няма да бъде. Мракът няма да продължи вечно. Христос ще се завърне. Бъдете готови за Неговото завръщане!
Автор: Грег Лори
Източник: Harvest.org