Азия предлага огромен потенциал да достигне до по-голяма част от следващото поколение с Евангелието.
В много отношения Азия е един различен свят. Континентът покрива приблизително 30% от земната площ. Той е около един и половина пъти по-голям от Африка. Дом е на приблизително 5 милиарда души – около 60% от населението на света. В това огромно пространство се говорят хиляди езици. Има изключителен набор от култури, истории и традиции.
Възможността да се споделя Благата вест е огромна.
Тъй като християните съставляват по-малко от 10% от населението на Азия, има огромна възможност за споделяне на Благата вест. Достигането до тези хора обаче е свързано със значителни предизвикателства.
Първото е просто да се стигне до тях. На толкова голям континент общностите често са разделени от големи разстояния и географски бариери. Има пустини и планини, което прави някои от популациите особено трудни за достъп.
Например, Монголия е страна без излаз на море. Тя е два пъти по-голяма от щата Тексас, но е с население 3 милиона души. Това я прави най-слабо населената независима страна в света. Суровите зими, ниските валежи, пустинята Гоби и високите планини правят някои общности особено трудни за достигане.
Стигането до дадена общност е само част от предизвикателството. Думата „християнин“ не се разбира по един и същи начин във всяка общност в Азия. На някои места християнството е познато и вплетено в историята на страната.
В други християните са малцинство и хората не са запознати с християнската вяра и традиции. Така че, докато Филипините имат дълга християнска история, а Южна Корея има голяма, установена общност от вярващи, в други азиатски страни християните може да съставляват само малък процент от населението.
Междувременно хиляди езици се говорят на целия континент. А споделянето на Евангелието там включва повече от просто превеждането му на друг език. Културата оформя начина, по който хората разбират това, което чуват. Библейската истина трябва да се съобщава ясно, така че да бъде разбрана в рамките на съответния културен контекст.
А на някои места препятствията са още по-големи. Правителствените ограничения могат да направят споделянето на Евангелието опасно. Гражданските конфликти и политическата нестабилност могат да изкоренят семействата и да изолират общностите.
Мианмар е такъв пример.
Години на гражданска война доведоха до разселване на милиони хора, а християните се сблъскват с религиозна дискриминация и преследване. Страната е класирана на 14-то място по брой държави, изправени пред най-тежкото преследване на християните. Много вярващи бяха убити, села бяха разрушени, а църкви бомбардирани, а хиляди хора – разселени.
Националните мисионери намират начини да учат и обучават деца.
Земетресението с магнитуд 7,7, което Мианмар преживя миналата година, засили трудностите, изпитвани от много християни. Но дори и при тези условия мисионерите намират начини да обучават деца.
Тази работа подчертава един мощен начин за служение в Азия: обучение, екипиране и подкрепа на местните вярващи, докато те служат там, където живеят. Тъй като тези служители познават езика и културата и имат взаимоотношения в своите общности, те често могат да общуват с деца и семейства по начини, по които външните хора често се затрудняват.
В Child Evangelism Fellowship® (CEF®) тази стратегия споделя Евангелието с повече деца. В Мианмар един учител наскоро обучи 96 души в детско служение. Много други учители и доброволци в цяла Азия се подготвят да учат и обучават деца в собствените си общности.
Дете, което чува и откликва на Евангелието днес, може да стане бъдещ родител, учител, пастор, мисионер или обществен лидер.
Има особена стойност във фокусирането на евангелизацията и служението върху младите хора. Децата непрекъснато учат, задават въпроси и формират вярвания. Те ще повлияят на останалата част от живота им и на следващото поколение.
Децата споделят наученото у дома с родители, братя, сестри и приятели. Това се случва във Филипините. Там родителите искат да научат повече, след като децата им посещават редовно библейски клубове. Следват библейски уроци за възрастни. Повече семейства се включват и в някои общности тези взаимоотношения в крайна сметка помагат за появата на нови църкви.
Има основание за надежда.
Макар че все още предстои много работа за вършене, има основание за надежда. В цяла Азия вярващите продължават да споделят Евангелието и църквите достигат до техните общности. Това увеличава въздействието. То често започва с едно-единствено дете, което чува благовестието и откликва на него, след което споделя Благата вест със семейството си. После с общността и в крайна сметка – с друго поколение.
Източник: Christian Daily International
Автор: Фред Прай