Отбелязваме 75 години от спасяването на около 50 хил. български евреи от депортирането им в лагерите на смъртта на нацистка Германия.
По време на Втората световна война Германия започва да упражнява все по-силен натиск върху българските власти за депортацията на българските евреи, за да изпълни т. нар. "окончателно решение" – изтреблението на евреите в териториите, които се намират под нацистка власт.
През декември 1940 г., дни след разширяването на Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония) с Унгария, Румъния и Словакия и период на усилено подготвяне на България да се включи в него, българското Народно събрание приема Закона за защита на нацията (ЗЗН), който поставя началото на държавно организиран тормоз и преследване на евреите в България. Той е последван от Закон за еднократния данък върху имуществата на хората от еврейски произход (юли 1941) и Закон за възлагане на Министерския съвет да вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси (юли 1942).
Съгласно българското антиеврейско законодателство смесените бракове стават само нелегално, има забрани за упражняване на определени професии от евреите, наложени са извънредни имуществени данъци, наложено е носенето на "давидовите значки" за индентификация, наложен е полицейски час за евреите, евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни, определени са улици, по които е забранено да се движат евреи. По 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в "трудови лагери".
Спасяването на българските евреи е едно от значимите събития на 20-ти век, с което като българи можем да се гордеем. С намесата на цялата българска общественост, застъпничеството на Българската православна църква и решаващата роля на Цар Борис III биват спасени 50 000 евреи.
Близо 9000 души от "стара" България са събрани в Пловдив, но те не биват натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия български патриарх). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени.
Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията на евреите от "стара" България. Има предположения, че протестите са поощрявани и от задкулисни комбинации на самия цар. Известно е, че той, който подписва антиеврейското законодателство през 1940-41 г., по-късно и особено по време на последните си разговори с Хитлер (август 1943 г.) фактически се противопоставя на депортирането на евреите от "стара" България.