На 14 май, 2018 година, точно 70 години след като Давид Бен Гурион прочита прокламация за независимостта на държавата Израел, САЩ премести своето посолство в Ерусалим. Това събитие беше съпроводено с протести от страна на палестинците, които не се забавиха да изразят своята позиция.

Историкът Даниел Гордис описва Израел по следния начин: „това е един бездомен народ, който хилядолетия наред е поддържал мечтата жива; народ, който се е стремял към бъдеще, което е изглеждало невъзможно.“ Според него важността на Израел днес се определя от 4 непреходни библейски теми: значението на Обещаната земя, нуждата от кураж, опасността от разединение на нацията и неотменимостта на Божия призив.

Каквото и да говорят враговете на Израел, репортерът от New York Times,  Дейвид Брукс припомня фактите: „Евреите са известни със своите постижения. Те съставляват само 0.2% от населението на света, но в същото време евреи са 54% от световните шампиони по шах, 27% от Нобеловите лауреати по физика и 31% от лауреатите по медицина.

Петдесет години преди създаването на държавата Израел Марк Твен пише изключително есе за евреите, в което заключава: „Египтяните, вавилонците и персийците създадоха империи, които завладяха света, блестяха за известно време, след което западнаха; гърците и римляните ги последваха, но се сгромолясаха много шумно; други народи са изгрявали на историческата сцена за известно време, но и те са залезли… Всички са смъртни, но не и евреите; всички идват и си отиват, а евреите остават. Каква е тайната на тяхното безсмъртие?“

70 години след създаването на държавата Израел християните са призовани да се молят за мира на Ерусалим. Каквато и да е нашата лична позиция спрямо Израел и пророчествата, трябва да помним библейските обещания. Бог каза на Авраам, че който го благославя, „ще бъде благословен.“ (Битие 12:2-3).

Днес Бог ни призовава да обичаме народа на Израел, както Той го обича. Павел казва следното за своите събратя: „Братя, моето сърдечно желание и молитва е за спасението на Израел“ (Римляни 10:1). Изправен пред синедриона Петър изрече думите: „Чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12).

Господ иска еврейския народ да приеме Исус като Месия, за да познаят Бога като техен баща и Господ. Писанието ни учи, че Господ обича и арабите. За Исмаил, който е праотец на арабите, Господ каза: „ще го направя голям народ“ (Битие 17:20). Всъщност да си напомним, че Бог обича всички народи и идва денят, когато „всеки език и всяко коляно ще се преклони“ пред Него. Днес е време да се „молим за мира на Ерусалим“ (Псалм 122:6).

Ще се молим ли за деня, в който евреи, араби и всички други народи ще приемат Христос за свой Господ?

Джим Денисън

Christian Headlines