Какво знаем за характера на Христос? За да бъдем безрезервно верни на някого е нужно повече от това да го приемаме и да ни е добре с него. За истинската любов е нужно време, в което да го опознаем и обикнем. Нужно е самите ние да сме жертвали по някакъв начин себе си за другия, за да ни става (във времето) той все по-скъп и най-любим. Когато се огледаме в живота си, можем да видим развитието на всяка обикновена връзка и отношения в личния ни свят и сами да направим избора, дали и как точно да се обвържем в безценната любов на Господа.
Привличането и желанието за контакт се пораждат от появата на определен човек в живота ни. Той може да ни (или не) заинтригува от първия момент, но реалните, пълноценни взаимоотношения идват с развитието на връзката помежду ни. Абсолютно същото е и при познанството ни с Господа. Възможно е Той да се я появил и проявил в живота ни, възможно е да сме били очаровани и запленени, но ако не Го познаваме в пълнотата Му, ние не можем да Му останем дълго време верни и да Го следваме неотлъчно. Невъзможно е за човека да развива истинска, безкористна и безкомпромисна любов към някой, който не познава достатъчно.
Много библейски истории се разказват за Христос, някои пресъздадени от света и пречупени през определена призма, с конкретни цели. Други са толкова религиозни и догматични, че могат единствено да ни отблъснат. Но нали истината и същината на едно познанство се развива успешно единствено от личния ни контакт с другия, а не от това, какво са казали за Него. Как бихме могли лично да опознаем Христос, нали Той Самият е Бог?
Истината е, че всеки дръзнал да Го потърси в дълготрайни взаимоотношения, е получил шанса да се докосне до Духа Му. В земния ни живот това може да звучи за много хора имагинерно, но ако Го потърсим чрез Библията и в молитва, ние неотменно ще получим отговор за постоянството си. Когато тръгнем по пътя на Неговото опознаване, сами ще бъдем притеглени от мощната Му сила и обаянието, което само Бог носи.
Христос неизменно притежава божествените черти, които са недостижими за нас тук. Неговата вечност, вездесъщност и святост са това, което ни респектира и ни води в преклонение към Личността Му. НО ние като хора имаме нужда да познаваме онези човешки черти от характера Му, към които бихме могли да се стремим, за да имаме реални и пълноценни взаимоотношения, още докато преминаваме през живота си тук.
Като начало е добре да се убедим в неговата ИСТИННОСТ. Христос е бил част от земния живот на конкретни хора и чрез тях е оставил необратими послания за всички, които ще Го търсят, след като напусне земния Си живот.
“Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в Истинния, в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот.”
1 Йоан 5:20
“И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.”
Йоан 1:14
“Който говори от себе си, търси своята собствена прослава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истинен и в Него няма неправда.”
Йоан 7:17
“Който е приел Неговото свидетелство, е потвърдил с печата си, че Бог е истинен.”
Йоан 3:33
Истинската Личност на Христос описана в многото заветни книги се потвърждава с все повече исторически документи, както и новооткрити писания за Неговия живот тук. Тръгвайки по пътя на познанието ние ще открием много лични доказателства за Неговото присъствие и днес. Като хора имаме нужда да се задълбочим в същината на истината, която с нашите умове и сърца можем да разберем и приемем. Бог ще ни отвори пътя и ще разкрие истинския Си характер, ще ни даде да Го опознаем и днес, сякаш стои точно до нас в този момент. Нужно е само да сме в лично постоянство при взаимоотношенията си с Него. Лично Негови са думите:
“Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.” (Матей 18:20)
Усмивката по лицата ни може да бъде на радост от Неговото потвърждение, може да бъде и леко ехидна, подклаждана от манипулативните шушукания на дявола около нас. Можем да изберем да затворим тази страница и да си тръгнем, но можем и да изберем задълбочаването, както и да се надяваме на Неговото разкриване лично за и пред нас. Бог е верен, изборът отново е изцяло наш, докато е време.