Нужен е човек! В когото ще се съединят земята и небето. И то ще потече към нея. Бог ще се задвижи само да намери точка на опора в материалното.Така духовното и материалното ще се свържат. И свръхестественото ще дойде в естественото.
Нужна е точка на опора, за да слезе небесният Дух тук на земята. И да заживее в душата. Днес ни е нужна, всеки ден ни е нужна, всекиму е нужна, във всичко е нужна. Както някога Бог потърси земна опорна точка в утробата на девицата Мария. И задвижи спасителния Си план за човечеството. Дотолкова се изля Духът в тялото на дърводелеца Исус, че тази опора стига за цялото родено и неродено още човечество 2024 години. И нататък.
"И наистина велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелстван бе от Духа, показа се на ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава." Едно тяло се превърна в точка на опора тук на земята. И потече чрез Голготския кръст спасението за вечността.
Бог се нуждае от всеки, решил да стане точка на допир с Него. Духът Божий издирва безспир човеци, искащи да бъдат заземената част от лоста на Исус, Който ще повдигне нечий живот. Ще го издърпа от потъването. Ще влее ново дихание. И ще закопнее и той да стане за някого малка опорна точка. В която ще излива чрез Духа Си истините за земята и небето.
Дали Архимед е мислил само за математиката, изричайки легендарната фраза: "Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна земята!"? Или тази гениална идея му е хрумнала, докато е защитавал родната си Сиракуза, обсадена от римляните? Там, зад крепостните стени, неговите канджи сграбчвали римските кораби и всявали смут и ужас. Някак си вярвам, че е усетил и изрекъл нещо много по-гениално, защото е подшушнато от свише.
Духът търси място на контакт, за да потече в материята.Точка на заземяване. И това може да е само човекът. Онова брилянтно създание e короната на творението, за което дори ангелите мечтаят да бъдат. Със способността си да чувства, желае, говори и твори по подобие на Бога.
Най-първата конфигурация, която Бог сътвори, е сбор от две опорни точки. Продължи с още – деца, внуци, правнуци…А после община, род, племе, народ, съюз… Животът създава живот и така безкрайно. Опорни точки са опора за следващите. Тук в материалния свят, в земната ни обвивка. Духът се носи между хората и ние сме в Него. Мечтае да слезе върху човека и да го преобрази.
Точно както някога Той блуждаеше над неуредената и пуста планета. Но Словото Му и един Адам от кал стана точка на опора, за да се роди животът на земята. Така и днес: Светият Дух издирва тази точка на небесна опора, за да заживее в още и още човеци.Защото е предречено и неизменно, че "земята ще бъде пълна със знанието на славата Господна, както водите покриват морето." Бърза Духът и търси да изпълни поръката да се излива.
Човек е нужен, готов с радост и твърдост да каже: "Ето ме, Господи! Употреби ме за Твоя опорна точка! За другия, за другите, които още не Те познават. Които още не са Те вкусили! Които тънат в безсмислие, безпътие, болести и грях. Които интуитивно Те търсят със сърцето си, но се лутат и бъркат. И залитат отново и отново, не намерили опорната точка в битието си. Ти заби кръста в твърдата земя и увисна на него. Но стана Опорна точка за грешната земя, залюляна в пиянския танц на самоунищожението си. Опря кървав гръб в дървото и понесе с много болка и срам да Си Опорна точка за спасение за всички хора. После слезе още по- надолу, за да вземеш ключовете от ада. А в погребалната пещера Всевишният Те целуна с възкресение.И стана Вечната Опорна Точка.
А ние, прегърналите писаното Ти слово, Го изричаме с любов, вяра и власт. Така си заръчал на "хората от Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и опора на истината.". Храм от опорни точки, събрали в сърцата си Твоите заръки. Издигащи молитви нагоре и свалящи небето надолу. Вълни от опорни точици, готови да залеят с любовта на Бога. Море от Твои думи на благослов и живот, течащи към земята. Море от любовна сол и светлина за света. Залюляно от Теб море от малки опорни точици, Господи! Заливай и преливай!