Посланието до евреите 11 глава е посветена на героите на вярата. В Евреи 11:34 четем, че мъжете и жените, посветени на Бога, чрез вяра… от слаби ставаха силни. Вярващите ставаха храбри в битка, обръщаха в бяг чужди войски.

Според този текст храбростта не е вродено качество, нито е дар, който някому е поверен, а от другиго е удържан.

Храбростта, поне тази, за която се разказва тук, е следствие на вяра.

Храбростта е плод на вярата, на разсъжденията за това, в Кого вярваме, какъв е Господ, какви са следствията от връзката ни с Него. Узнаваме какви са резултатите от Неговия завет с нас.

Така в нашия вътрешен живот се появява и започва да расте храброст. И така, човек може да е слаб, но ако в него има вяра, чрез нея ще се преобрази и ще стане силен. Може да е малодушен и нерешителен, но ако в живота му се появи вяра, в един момент той ще се окаже храбър в битка.

И в края на краищата неприятелските войски ще бягат от него.

Разбира се, сигурно има и други видове храброст. Но тази ми е особено интересна.

Има ли някой вяра? Очаквайте от него/нея храброст.

Момчил Петров