Награждаваният филмов режисьор Стивън Спилбърг заяви наскоро, че новият му филм вероятно ще „обърка“ теологията на много хора. „Disclosure Day “ показва какво би станало, ако внезапно се разкрие, че съществува извънземен живот. Според Спилбърг това ще принуди хората, особено християните, да преосмислят кой е Бог.

Не е необичайно известни артисти да се изказват за неща извън своята експертиза, но този талантлив режисьор прекалява. Дори и да има „ден на разкритията“ в реалния живот, това не би променило нищо във фундаменталните вярвания на християните. Богът, изобразен в Библията, е създал и наблюдава цялата вселена. Както е казал Псалмистът: „Господ е поставил престола Си на небесата и Неговото царство владее над всичко.“ Това лесно би могло да включва други светове и други форми на живот. Но разбира се, така или иначе няма доказателства за това. Това е филм. Спилбърг сигурно си мисли, че християнството е на път да попадне в кошчето на историята.

Ако е така, той със сигурност не е първият. Очакванията за изчезване на християните ни връщат към началото. Според Евангелието от Йоан, първосвещеникът Каяфа смята, че убийството на Исус ще заличи влиянието му. Когато Той възкръсва, властите в Йерусалим си мислят, че подкупи и слухове ще заличат новата вяра. Същите тези власти се надяват, че побоят и смъмрянето на апостолите ще ги накарат да мълчат.

Римляните прекарват векове в опити да заличат християнството, от Нерон, който изгаря вярващи в градините си, до Марк Аврелий, който вярва, че може да ги подиграва, за да ги лиши от вярата. До 2000-те години Църквата е толкова разраснала, че император Деций постановява нападение срещу християните в цялата империя. В началото на четвърти век Диоклециан подстрекава Голямото гонение. В крайна сметка преследването подготвя почвата за толерантност. В крайна сметка, при Теодосий I, Римската империя а християнизирана.

По-късно, когато Западната империя пада под властта на германски племена, Църквата не пада заедно с нея. Вместо това, християнството не само оцелява, но и езичниците са обърнати във вярата. Няколко века по-късно ислямът се опитва да погуби Църквата. След като покоряват християнството в Близкия изток, мюсюлманските нашественици изглеждат готови да завладеят Западна Европа. Те са спрени в средата на днешна Франция. Почти 1000 години по-късно армиите на турския султан напредват към Виена два пъти, преди да бъдат отблъснати. Тяхната идея е християнството да изчезне, но това не се случи.

По време на Просвещението увереността, че Църквата ще загине, е на най-високо ниво. През 18 век влиятелният френски мислител Волтер твърди, че „живее в залеза на християнството“. През 1822 г. Томас Джеферсън добавя: „Вярвам, че няма млад мъж, който сега живее в САЩ и няма да умре като унитарианец.“ Домът на Волтер по-късно помещава библейско дружество, а поколението на Джеферсън е последвано от религиозни пробуждания и експлозия от мисионери, изпратени по целия свят.

През 20-ти век комунистите предричат края на това, което Маркс нарича „опиат за масите“. Навсякъде, където отиват, революционни групи атакуват религията, особено християнството. В Русия, Китай, Куба и другаде първите цели на комунистите са църкви, пастири, свещеници и други религиозни групи. Често преследването се влошава от чувство на неудовлетвореност, че Вярата просто няма да умре. В крайна сметка християнството стои над гроба на комунизма, след като допринася за неговата гибел.

Независимо дали от вътрешни провали или външни заплахи, християните могат да бъдат обезкуражени. Но, за да заимстваме остроумието на Марк Твен, прогнозите за гибелта на Църквата са силно преувеличени. Ако императори, империи и армии не са унищожили Църквата, Стивън Спилбърг няма шанс.

Автор: Дж. Стоунстрийт

Източник: Christian Post