Тогава Исус каза: „Обърнете внимание какво слушате“.
Марк 4:24
Едно от най-големите предизвикателства пред Църквата днес е възходът на самоназначени учители и проповедници в епохата на социалните медии. Те никога не са били истински приучвани, наставени или изпитвани във вярата.
Социалните медии дадоха на всеки платформа, но платформата не е същото като призванието.
Много хора се издигат в позиции на духовна власт, без първо да се подчиняват на библейското ученичество, отчетност, корекция и доказано лидерство. В резултат на това объркването се е разпространило из цялото Христово тяло. Новите вярващи често не могат да правят разлика между здравата доктрина и личното мнение, защото и двете са представени с еднакво ниво на увереност.
Библейският модел винаги е бил ясен. Бог въздига хората чрез процес на израстване, обучение, наставление.
Мойсей е имал Исус Навин.
Илия имаше Елисей.
Исус обучи и изпрати дванадесетте.
Павел е ментор на Тимотей и Тит.
През цялото Писание духовните водачи са обучавани, изпитвани и утвърждавани, преди да им бъде поверена позицията на лидер, учител, проповедник, пророк.
Апосто Павел предупреждава в 1 Тимотей 3:6 водачът „Да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под осъждението на дявола.“
Той също така инструктира Тимотей да повери здравото учение на верни хора, които биха могли да учат и другите. С други думи, има ясен процес на ученичество, отчетност и умножение.
Днес обаче много от учителите са заобиколили процеса напълно. Те никога не са седяли под достоверно ръководство. Никога не са били коригирани. Никога не са били тествани през трудни сезони. Никога не са демонстрирали дългосрочна вярност. И все пак учат хиляди хора онлайн, сякаш са поставени там от Бога.
Това не е просто въпрос на личността. Това е духовен въпрос.
Когато хората преподават извън нивото си на зрялост, знание и опит, те често създават объркване, разделение и доктринална нестабилност. Те могат искрено да обичат Бога, но само искреността не дава право на някого да преподава. Знанието на Писанието, духовната зрялост, характера, мъдростта и отговорността са от значение.
Една от най-големите предпазни мерки, които Бог е дал на Църквата, е дарбата на духовни бащи, наставници и опитни лидери. Te могат да помогнат за развитието на бъдещия служител. Преди някой да започне да обучава другите, зад него трябва да има следа от ученичество. Трябва да има хора с доказана достоверност, които могат да свидетелстват за своя характер, доктрина и вярност.
Здравият служител не се самоназначава. Той се признава от други, които вече са показали зрялост и ползотворност в служението.
Това не означава, че някой се нуждае от титла, степен или голяма платформа. Означава, че той трябва да бъде научен, отговорен и да се подчинява на процеса, който Бог е установил в Църквата.
В този час разликата е по-важна от всякога. Не всеки с микрофон е квалифициран да преподава. Не всеки с последователи има духовен авторитет. Не всеки с клип има библейско разбиране.
Църквата отчаяно се нуждае от мъже и жени, които са готови да бъдат дисциплинирани, преди да се опитат да обучават други, които са готови да седнат преди да станат, и които са готови да се учат.
Бог не търси самореклами. Той търси верни слуги, които са били оформени, изпитани, усъвършенствани и утвърдени чрез правилния ред на Неговото Слово
От това зависи бъдещото здраве на Църквата.
Моля, внимавайте кого слушате, на кого вярвате, кого следвате.
Калина Касева