Хиляди християни са особено активни в социалните медии. Повечето от тях горят от желание да споделят вярата си. Има и такива, които непрекъснато споделят всичко, което се случва с тях. Трети държат непременно да коментират или да изразят мнение върху публикациите на техни приятели или познати. Тук следва да си зададем въпроса: Пишем ли истината с любов?
Има много неща за обмисляне в неразривната връзка между истината и любовта. Първото е, че „любовта“ без истина не е любов; тя е непокорна апатия.
Тъй като Бог е любов, любовта не може да се упражнява извън Неговата истина: истината за Евангелието и Неговия създаден ред (светостта на човешкия живот, брака и половете). Ако истината бъде отхвърлена, любовта не е възможна. Утвърждаването на греха, макар и удобно, не е любов, нито пък е игнорирането му. И двете са непокорство към Бога и апатия към вечната душа, поробена от греха.
Второ, истината без любов е нищо. В 1 Коринтяни 13:1-3 апостол Павел ясно заявява, че всичко е напразно без любов:
„Ако говоря човешки или ангелски езици, а любов нямам, аз съм звънтящ мед или звънтящ кимвал. Ако имам дар пророчество и разбирам всички тайни и всяко знание, и ако имам вяра, която може да мести планини, а любов нямам, нищо не съм. Ако дам всичко, което имам, на сиромасите и предам тялото си на мъка, за да се хваля, а любов нямам, нищо не ползувам.“
Пророчества, знания, факти, езици, чудеса, благотворителност, статии, видеоклипове, подкасти, актуализации на статуса и коментари са нищожни без любов. Ако говорим истината без любов, грехът побеждава под звука на шумни кимвали.
Ето един пример. Миналия месец един инфлуенсър обяви, че той и съпругата му са абортирали нероденото си бебе около 20-та гестационна седмица. Причината – диагностициран синдром на Даун. Отговорих на публикацията, защото беше изключително негативна —въпросният човек направи греха си публично достояние (с над 25 милиона гледания). Споменах, че макар да се моля за него, това, което е направил, е неприемливо. Други коментиращи отидоха в друга крайност – отправиха смъртни заплахи. Това също е неприемливо.
Истината и любовта са свързани. Ако загубиш едното, губиш и двете. Загубата на истината е мястото, където прогресивните (или еретични) християни грешат. Загубата на любов е мястото, където другите християни имат сериозен проблем със социалните медии. Ние служим на Бога, който ни заповядва както да „обичаме враговете си“, така и да „разобличим безплодните дела на тъмнината“, така че трябва да говорим (или да туитваме) както с любов, така и с истина.
Източник: The Christian Post
Автор: Хана Лейп