Има причина песента „Amazing Grace“ („О, колко чудна благодат“) да въздейства по различен начин, когато я чуете. Нейният автор – Джон Нютън – е бил търговец на роби. Работи на кораби за превоз на роби, а по-късно става капитан. Участва в жестока система, която откъсва безброй африканци от домовете и семействата, и отнема свободата им.

На 10 март 1748 г. корабът на Нютън попада в свирепа буря в Атлантическия океан. Вълните блъскат плавателния съд и той се страхува, че няма да оцелее. В тъмнината той вика към Бога за милост и оцелява.

Тази буря се превръща в повратна точка в живота му. В крайна сметка Нютън се отказва от търговията с роби. Посвещава се на християнското служение и става убеден борец за премахване на робството (аболиционист). По-късно подкрепя Уилям Уилбърфорс в кампанията за слагане на край на робството във Великобритания.

През 1772 г. Нютън написва думите, които ще се превърнат в един от най-трайните химни в света:
„Удивителна благодат! Колко сладък е звукът,
който спаси такъв клетник като мен.“
Тези думи са лични. Нютън знае какво означава да си изгубен. Познава чувството за вина. Познава срама и вярва, че е намерил изкупление.

Години по-късно, поглеждайки назад към живота си, той казва: „Макар паметта ми да отслабва, помня много ясно две неща: аз съм голям грешник, а Христос е велик Спасител.“

В това се крие силата на „Amazing Grace“.
Тя не е просто песен за намирането на Бога. Това е песен за възможността за преобразяване. Химн за един съсипан живот, намиращ нова посока. За вината, отстъпваща място на изкуплението. За вярата, че никой не е стигнал толкова далеч, че промяната да е невъзможна.

Повече от 250 години по-късно милиони хора все още я пеят. Може би точно затова химнът продължава да докосва хората толкова дълбоко. Някъде между първата нота и последния стих той ни напомня, че дори най-мрачната глава от живота на човек не е задължително да бъде последната.

Източник: Hymns of Praise