Размишлявай върху това, което ти казвам и Господ ще ти даде да разбереш всичко. Помни Исус Христос от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие, за което страдам дори до окови като злодей. Но Божието слово не се връзва. Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христос Исус, заедно с вечна слава. Вярно е това слово: „Защото ако сме умрели с Него, то и ще живеем с Него. Ако устоим, то и ще царуваме с Него. Ако се отричаме от Него, и Той ще се отрече от нас. Ако сме неверни, Той остава верен; защото не може да се отрече от Себе Си.“
(2 Тим. 2:7-13)
Много сила има в този текст. Апостол Павел пише второто си писмото до Тимотей, за да му даде напътствия за верността. Той го увещава за устояването, за чистотата, за правилното учение. В крайна сметка, Бог е Този, Който ни дава познанието за истината. И дори да затворят устата на Павел, той пак може да пише писма и да изгражда църквата. Бог намира начини да даде Словото Си до всеки, който иска да го чуе.
Лесно е да се отклоним в християнския си живот. Но ако държим погледа си върху наградата – венеца на правдата (2 Тим. 4:8), ще помним, че Бог не очаква от нас сме съвършени през цялото време. Когато избираме да загърбим обещанията на този свят, Исус обещава вечен живот с Него. Когато основаваме знанието си на Божието Слово и устояваме на изкушенията, Бог обещава царската корона и за нас.
Ако обаче изберем да се отречем от Него, Христос също ще се отрече от нас. И това е избор, който Той ни дава да направим.
Дотук трите двойки действия имат напълно ясна и проследима логическа връзка. Ако умрем за Него – ще живеем с Него. Ако устоим – ще царуваме. Ако се отречем – и Той ще се отрече. И сега настъпва нещо неочаквано. Ако ние се окажем неверни в ежедневното си ходене с Бога, Той няма да отговори с очакваната реципрочна невярност. Когато (не ако) сгрешим, Той ще бъде верен на обещанието си. Когато се спънем, Той ще подаде ръка.
Когато сме немарливи, Той е готов да прости. Защото Бог знае, че ние можем само да гоним, само да се стремим, но още не и да достигаме. Самият апостол Павел споделя в писмото си до Филипяните:
“Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но се впускам в гонитба, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя … впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус” (Фил. 3:12-14).
Наистина: Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Неговия Син Исус Христос, нашия Господ (1 Кор. 1:9).
Автор: Марти Райчинов