Денят на християнското семейство – парадокси и перспектива

ВзаимоотношенияХристиянско семействоДенят на християнското семейство - парадокси и перспектива

Днес в България е Денят на християнското семейство. Използвам повода да споделя няколко парадокса на християнското семейство.

Първо, християнското семейство не е традиционното или патриархално семейство. Самото вкарване на идеята за семейството в Писанието е като опозиция на патриархалното/традиционно семейство. „Ще остави човек майка си и баща си и ще се привърже към жена си“ звучи като революционно мото в света на семейната задруга. Там поколения се поддържат и живеят заедно в установена йерархия. В този смисъл лозунгите от типа „семейство – дълг – нация“, дори и да вмъкнат Бога някъде, са безкрайно далеч от християнското семейство.

След това християнското семейство не е „естественото семейство“. Човешкото естество е да има повече и повече. Затова в предхристиянските култури полигамията е широко разпространена. А Христос казва, че в Мойсеевия закон е допусната именно защото човешката природа е необуздана в това отношение на онзи етап (Матей 19:8).

Освен това християнското семейство не е точен еквивалент, поставящ централно място на романтичната любов, която нашата култура през последните 70 години й отрежда. Хората от постмодерния свят поставят романтичната любов в самия център на нашите ексизтенциални потребности. И по този начин натоварваме любимия си с непоносимото бреме да бъде наш смисъл, наше спасение и наше постоянно вдъхновение. Опитите да се открие такъв любим неуморно продължават, докато светът е изпълнен с въздишките и стенанията на наранените влюбени.

Християнското семейство е радикална отдаденост по образа на отдадеността на Божия Син за Неговия заветен народ. Тази отдаденост не е културен дълг към род и етнос. Тя не е модел за възпроизвеждане на нациите от християнския културен ареал. Тя е един от разказите, чрез които християните откликват и предават любовта на своя Господ. Именно това прави християнското семейство непоклатимо. Ако ви учудва, че е непоклатимо, е поради многото случаи, в които християните поставят някой от изброените по-горе модели като основа на християнското семейство. Така те омаловажават изкупителното дело на Господ Исус Христос.

Да, в християнското семейство се раждат деца, както и в другите семейства. Да, в християнското семейство има истинска радост от интимността както в много любовни партньорства. Да, в християнското семейство има имуществена общност, общи стратегии за житейски напредък и солидарност, както във всички смислени човешки двойки.

Разликата е, че в основата, центъра и зад всяко действие на християнското семейство стои ясното разбиране и свързаност с любовта на Господ Исус Христос. И това прави християнското семейство безкрайно удовлетворяващо и устойчиво. Това, което преживяват всички благополучни двойки, християнското семейство го свързва с личността и спасението на Господ Исус Христос.

Както казва Клайв Луис, християните са хората, които освен че се радват на осветеното от слънчевия лъч, са способни да проследят лъча обратно, до неговия източник – слънцето. Днес нашата култура се опитва да съхрани дара на ексклузивната интимна и безсрочна връзка с един човек, но е загубила умението да проследява лъча на този дар обратно до неговия Източник.

Това е едно тихо и непарадиращо умение. Последното нещо, което му отива, е някакво чувство за превъзходство. Тъй като празникът предоставя повод, заслужава си да поразсъждаваме за него.

Момчил Петров

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: