Защо се боим от среща с Бога

ВяраБиблеистикаЗащо се боим от среща с Бога

 „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“

I Йоан 1:9

Каква може да бъде причината да се страхуваме да останем насаме с Бога? Ако не Го познаваме е ясно, но когато знаем за Него, когато имаме лични преживявания и неоспорими свидетелства, какво ни държи в дистанция от най-верния Баща?

Дори когато вече познаваме Бога и имаме личен опит с Него, страхът от усамотението в Неговото присъствие обикновено се корени в срам от собственото ни несъвършенство. Боим се от загуба на контрол и проекция на човешки рани.

Ние сме грешни и уж го знаем, но подобно на Адам, който се скри след грехопадението, и ние изпитваме подобен срам. Този срам може да бъде напълно неосъзнат. В човешката си природа ние може да вярваме, че първо трябва да станем достойни за Бога и чак тогава да се отпуснем в блаженството на Неговото присъствие. Това е пълна измама, идваща от дявола. Тя цели да ни държи настрани от Господ. Всъщност, когато отидем при Бога и Неговата светлина освети срамните ни черти, Той ще ги поправи и ще ни помогне да минем напред в пътя.

В света ние си носим маските, според както искаме да ни виждат другите. Разбира се, това е изтощително, ако тези черти не са реално в характера ни. Знаем, обаче, че пред Бога ние сме напълно прозрачни. Той вижда и чете всяка малка “трескичка” в нас. Оставайки насаме с Него, означава да Му дадем пълен контрол над себе си и да Му позволим действия. Нашият страх, често е точно от този пълен достъп, чрез който Бог може да промени нашия комфорт. Боим се да не осуети нашите планове или навици, издялквайки (болезнено) и изглаждайки нашите несъвършенства.

Друга съществена причина може да е личната ни опитност със светските ни авторитети. Това се наблюдава масово в съвремието ни. Млади хора трудно искат да приемат ОЩЕ един авторитет, защото вече са дълбоко разочаровани от опитността си в живота. Родители, учители, по-големи братя, сестри, управление и всякакви други, които вече са разочаровали всяка надежда и доверие, може да са причина да бъде отхвърлено Божието водителство. Така ние проектираме земните си взаимоотношения върху Небесния си Баща. Нужно ни е да вярваме, че Той е РАЗЛИЧЕН! Важно е приемем и повярваме, че Божията реакция към нашите грешки не е гняв. Господ носи състрадание и готовност за милост, когато Го потърсим насаме в молитва.

Живеем в забързан и изключително шумен свят, който заглушава чистия глас на Духа. Страхът да останем насаме и да чуем неща, които биха ни изобличили или поправили е реален и силно болезнен. Човекът предпочита да си спести още една болка, криейки се зад множеството заетости. Така няма опасност ние самите да разберем собствените си реални мотиви за нашите постъпки. Дълбокият страх е да не бъдем изобличени в неща, които самите ние потискаме и да трябва да излизаме извън комфортната си зона, за да ги поправим.

Вероятно, сме забравили (или имаме нужда от напомняне), че Божията милост не се изчерпва в нашите повтарящи се слабости. Няма нужда да заместваме Божията благодат с опити да си заслужим правото отново да се доближим до нея. Тя ни е дадена по милост и в щедрост, на разположение тук и сега.

Вярвайки че, съвършената любов изгонва страха (1 Йоан 4:18) – не защото ние сме станали съвършени, а защото започваме да вярваме, че Неговата любов към нас не зависи от нашето моментно представяне, ние ще увеличим доверието си в Неговото присъствие. Да потърсим Неговото проявление днес, когато отпуснати в почивен ден имаме време … да изключим шума около себе си и да си дадем глътка … шанс.

„Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно.“
 (Евреи 4:16)

Автор: Ружа Стойкова

Снимка: Пинтерест

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: