Пътят от трафика към новия живот

Водеща статияПътят от трафика към новия живот

От София до Богота: Призванието да помагаш

Професионалният и житейският път на Боряна Баском е изключителен пример за посвещение на една от най-тежките и уязвими сфери в съвременния свят и в психологията. Родена в София, нейната дълбока чувствителност и интерес към работата с травмирани хора се събуждат още по време на служението ѝ в сиропиталища в Северозападна България. Това е среда, която я изправя лице в лице с реалността на насилието. Тя събужда у нея желанието да бъде подкрепа за онези, които го преживяват.

Това вътрешно призвание я отвежда в САЩ, където завършва клинична психология. Там прави първите си стъпки в подкрепа на жертви на сексуално и физическо насилие чрез работата си в организации като „Naomi’s House“ и „Refuge for Women“. По-късно житейският ѝ път я премества в Богота, Колумбия, където се присъединява към организацията „Pivot“. Там Боряна работи за създаването и развитието на кризисни центрове и защитени жилища за жени и деца, жертви на трафик и сексуална експлоатация. Тази статия се основава на нейната лична история и ценен опит, хвърляйки светлина върху тема, която често остава извън общественото внимание.

Реалността на терен: Кризисни центрове срещу защитени жилища

В Богота реалността на трафика на хора е изключително сурова. В зони като Червения дистрикт експлоатацията е открита. Макар формално да съществуват закони за регулиране на проституцията, тяхната прилагаемост на практика е ниска. Работата на терен изисква дълбоко разбиране на специфичните нужди на жертвите и прецизно организиране на структурите за подкрепа.

Съществува съществена разлика между кризисен център и защитено жилище, която е ключова за ефективната помощ:

  • Кризисен център: Това е нископрагово и леснодостъпно място за първи контакт. Центърът е отворен за жени, които все още са активно в сферата на рисковата среда, но имат нужда от моментна подкрепа или помощ. В него се организират социални дейности. Понякога има и допълнително помещение като  кафене, библиотека или пространства за игри за деца, превръщайки го в безопасна и гостоприемна точка.
  • Защитено жилище: Това е място с напълно конфиденциална и тайна локация. Често е разположено в непосредствена близост до полицейски управления за по-голяма сигурност. Защитеното жилище е предназначено за тези жени, които вече са взели окончателното решение да излязат от средите на насилие и трафик.

Влиянието на травмата върху психиката и нервната система

За човек от външния свят е трудно да разбере защо жертвите на насилие често се връщат обратно в токсичната среда. Причината се крие в дълбоката невробиологична промяна: нервната система на преживелите тежка травма е непрекъснато залята с кортизол. Това ги поставя в състояние на хроничен и абсолютен стрес. За тях токсичният цикъл се е превърнал в единствената позната нормалност, докато спокойствието в защитения дом в началото може да изглежда плашещо и чуждо. Изследванията показват и видими биохимични промени в мозъка. Те включват изменения в орбиталния кортекс вследствие на сериозната травма.

Поради тази постоянна свръхвъзбуденост на нервната система дори взаимодействията между самите оцелели1 вътре в жилището могат да бъдат напрегнати, което налага непрекъснатото присъствие на медиатор и мултидисциплинарен екип от експерти.

Статистиката показва, че са необходими средно около девет опита, за да може един човек окончателно да скъса със средата на насилие или трафик. Но тези сурови числа не обезсърчават Боряна. Нейната мотивация се основава на притчата за Добрия пастир – работата за „едната от деветдесет и деветте“. Независимо от броя на неуспешните опити, всеки отделен човек и всяка спасена душа си заслужават.

Терапевтични методи и пътеки към изцелението

Работата с травмата изисква специализирани и разнообразни терапевтични подходи. Те трябва да бъдат съобразени с възрастта и специфичните нужди на преживелите насилие:

Работа с деца и игрова терапия

При децата травмата се манифестира през специфичен емоционален егоцентризъм. Те често поемат цялата вина за преживяното върху себе си и губят доверие във възрастните като източник на закрила. Тъй като децата нямат развит емоционален речник за вербализиране на преживяното, в основен инструмент се превръща игровата терапия (play therapy). Тя позволява невербално преработване на травмата през сетива и символи с цел възстановяване на изгубеното усещане за контрол върху собствения живот.

Процесът на скърбене и EMDR терапия

Преработването на психологическите рани неизменно преминава през процеса на скърбене. То не е праволинеен път, а по-скоро представлява динамична спирала. При нея преминаването през фазите на отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане често се повтаря. Необходима е скръб за загубената невинност, загубените години, тяло или семейство. Болката не изчезва магически, но човек израства около нея.

В терапевтичния процес ключова роля играе методът EMDR (Десенситизация и повторна преработка чрез движение на очите). Той помага за отделяне на тежкия емоционален заряд от самия спомен.

Проектът „El Jardín“ и метафората Кинцуги

Друг съществен терапевтичен подход е груповата терапия. Тя поставя човека в общност и му дава усещането „не съм сам в това“. В своята лична инициатива за арт терапия „El Jardín“ („Градината“), Боряна прилага японското изкуство Кинцуги с оцелелите. При него счупен керамичен съд се сглобява и залепва отново, като пукнатините се подчертават. Тази дейност има силна символика за участниците: счупеното не се връща в първоначалния си вид, но в новата си форма съдът става по-здрав, по-красив и уникален. Боряна споделя: „Когато след това засадиха растение в сглобения съд, това се превърна в лична метафора за новия живот.”

Смирение, лични граници и духовно призвание

За Боряна Баском най-важната промяна в подхода към травмирания човек е преминаването от въпроса „Защо си такъв?“ към въпроса „Какво ти се е случило?“. Академичното образование може да даде необходимата рамка, но искрената грижа, състраданието, търпението и смирението са истинският ключ към човешката душа.

В духовен план тя възприема работата си като привилегия – възможност да стъпиш на „свята почва“, когато някой ти довери най-дълбоките си рани. Водена от своята вяра, Боряна се стреми да бъде отражение на Божията любов и подкрепа.

1 Тук се има предвид оцелели след трафик или насилие

Йоана Стефанова

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: